През 2007 г. блоговете отбелязаха 10-годишен юбилей. Има спорове около авторството и първите реализации на идеята, но е постигнато съгласие, че отразяването на събитията в обратен на хронологичния ред се нарича блог от 10 години. Това е относително дълъг период, през който блогосферата набира скорост. Блоговете не са заплаха за  съществуването на медийния бизнес, но има сиптоматика, показваща защо те имат важна медийна функция и не бива да бъдат омаловажавани като социален фактор:
Защото авторитетите говорят директно
Сякаш съвсем неотдавна Лесиг, пионер в областта на правото на новите медии, активист и ентусиаст, покани двама нобелови лауреати – Бекер и Познер – да водят блог и те се съгласиха. Един поглед показва, че това е било през 2004 г. Днес нобелови лауреати, откриватели, борци за граждански права не са изолирано явление в мрежата.
Защото влиятелните политически фигури говорят директно
Блоговете не се отразиха съществено върху президентската кампания в САЩ през същата 2004 г., но заявиха присъствие. В настоящата президентска кампания основните кандидати провеждат кампанията си през собствени блогове, състезанието е пренесено и в блогосферата. Членовете на Европейската комисия имат блогове и с различен успех провеждат разговора с европейските граждани чрез тях.
Защото за горещите събития и точки се говори директно
Войната в Ирак и пожарите в Калифорния получиха отлично информационно покритие благодарение главно на т.н. любителско съдържание, отразяващо събитията извън обхвата на кореспондентската мрежа на медиите, при това от първо лице – от самите участници в събитията.
Защото последните развития на технологиите се използват директно
За разлика от медиите, блоговете нямат притеснение за жанра и формата си. Те преминават от блогове във влогове, авторите експериментират с мобилните технологии и с всички възможности на цифровата комуникация, което при класическите медии изисква време и пренастройване на бизнес моделите.
Защото възниква нова платформа за социални дебати и действия, основана на преливането на силата на отделния глас в общността и обратно. С милиони блогове в отделни страни (над 120 милиона общо), блогосферата може да бъде влиятелен фактор за промяна. Свързаността провокира мисленето, информираността движи социалната енергия. Общностният ефект на блоговете се проявява силно при обединение зад каузи като правата на човека и защитата на природата. Блогът едновременно запазва индивидуалността и позволява да си социален.  Блогосферата придава акустика на гласове, които не са стигали до медиите преди, и ги прави значими в обществените дебати (но също така като увеличително стъкло проявява суетност, липса на характер и интелектуална безпомощност.)
България
Днес, когато платформите са достатъчно развити и създаването на блог вече не изисква технически познания и особено усилие, кръгът на авторите – в началото от ИТ-средите – се  увеличава, което води  до по-голямо разнообразие на съдържанието в българските блогове.  По-динамичното развитие започна през 2006 ,  през 2007 процесите продължиха:
Конвергенцията на печатни издания с различните форми на онлайн публикуване
дава резултати. Печатните издания създадоха рубрики за гласовете от блоговете, с което се постигна известна симетрия между цитиране на преса в блогове и на блогове в преса. Блогосферите на “Капитал” и “Дневник” вече имат свои постоянни читатели. Между блогърите има действащи журналисти с активна гражданска позиция, които съчетават и допълват двете роли.
Първите политически блогове,
които имаха за цел влияние върху изборния процес, се създадоха по време на президентската кампания 2006 се създадоха. Двете изборни кампании през 2007 за Европейски парламент и за местни органи доведоха до вълна от нови блогове на кандидати. За първи път кандидати за представители в Европейския парламент директно работиха с целевата група на интернет-поколението, като активно участваха във форумите и искаха подкрепа срещу  обещания за лобиране в защита на правата онлайн. Както и в света офлайн, обещанията бяха напълно нереалистични, но свършиха работа за партията на кандидата – и толкова. За  допълнително разочарование на блогърския електорат, след края на кампаниите угасват и блоговете на участниците в нея. Все пак, има блогове на министри, депутати, кметове и съветници.
Блогосферата се заяви като субект с позиция
за активна защита на гражданските права и за граждански контрол върху действията на администрацията. Непосредствено преди членството на България в ЕС, във връзка с това или по друга логика, интернет беше поставен в центъра на общественото внимание по няколко последователни повода. МВР се зае със защитата на интелектуалната собственост в мрежата. Опита се да наложи на доставчиците на интернет достъп да филтрират достъпа до определени сайтове. Противопостави се на използването на мрежата в екологичните протести. Предупреди блогър, че ако продължава да призовава към протест, нарушава обществения ред и  осъществява състава на хулиганство. Блоговете реагираха адекватно: 2007 предложи тест за зрелост, с който те  се справиха.
Блоговете имат принос към критическата функция
на медиите, но като цяло ефектът от медийните публикации остава много незадоволителен. Значими обществени проблеми намериха отзвук в блогосферата. Автономността на говоренето в блог позволява да се  използва пълния обем на свободата на словото, нивото на автоцензура е по-ниско, отколкото в другите медии. “Практикуването на свободата”  извежда на преден план и въпросът за отговорността на блоговете, за етичните и правни стандарти при публикуването онлайн.
Блоговете в България са свързани предимно с културата на младите
Това са активните в професионално и гражданско отношение хора, към тях се присъединяват студентите и напоследък – учениците. Затова и тематично преобладават техните интереси, стилове, начин на живот – компютри, музика, пътешествия, книги, професия, хоби. Но сериозно място в блогосферата заемат гражданските съгласия и несъгласия на младите хора, което е неин отличителен признак и предимство в сравнение с класическите медии. Блоговете на хора на средна и над средна възраст се появяват по-често по време на избори, в останалото време и блоговете, и постингите в тях, са относително малко.
Комерсиализацията на блогосферата и в България предстои, но още не е видима, видима е само подготовката за нея, видими са първите реклами, видим е и интересът към новите бизнес модели. В такъв контекст се появиха се първите опити за класации на блоговете. Те се различават по методика и резултати, а и по сериозност. Покрай класациите се проявиха и намеренията: някои блогъри се интересуват от обмен на връзки, оптимизиране на представянето в мрежата и изобщо имат жив интерес към рейтингите и бизнес перспективата, други реагираха на класациите с изявлението, че пишат не за рейтинг и не за да следват нечии очаквания. Проблясна и изчезна квалификацията “елитни блогъри”, колкото да тества самоиронията на пишещите.
Бъдещето на блоговете

Ако говорим за България, би следвало блогосферата тепърва да се развива – защото сега се създават и някои обективни предпоставки за по-голямо многообразие на съдържанието онлайн - например развитието на инфраструктурата и повишаването на медийната грамотност . Един факт за илюстрация: в САЩ статистиката показва, че броят на правните блогове вече не расте. Обсъжда се дали става дума за временно явление или тенденция. В България броят на правните блогове (а и на специализираните блогове изобщо) още не е започнал да расте. Огромната част от българските студенти още не са направили дори по един експериментален блог.  Вземащите решения още не са се обърнали към потенциала на блоговете и  още пренебрегват оценките в блоговете като част от общественото мнение,   но това е част от по-общия проблем за ефективността на медиите у нас.
Глобално погледнато, във времето на конвергенция на услуги предсказването е риск. През 2002 г. блогър и журналист се обзалагат за бъдещето на блоговете – дали след пет години първите пет значими новини ще се научават от блоговете или от класическите медии (в частност Ню Йорк Таймс). Когато идва време за отчитане на резултатите, става ясно, че в четири от петте случая победител е трети : Уикипедия. В момента вървят залагания за края на Уикипедия преди 2010, наистина негативните тенденции се очертават за английската версия. Ако е вярно, че тя вече е преминала пика си, българската версия още е в зората на подема.
Изглежда сигурно, че от технологична гледна точка конвергенцията ще се задълбочава, онлайн формати ще възникват, ще изчезват, ще се обогатяват и допълват взаимно, така че днешният блог вероятно е само предшественик на конвергентна форма, която ще създаде повече удобства на пишещите да пишат и публикуват, на четящите – да селектират (в огромното съдържание онлайн) и да четат.
Също така изглежда сигурно, че ще продължава търсенето и на  оптималното бизнес решение, при което авторите да могат да живеят от реализацията на произведенията си, но това да не се отразява съществено на свободния обмен на информация.